Румънският език (наричан и дакорумънски език, самоназвание: română [roˈmɨnə], букв. „румънски“, или românește[romɨˈneʃte], букв. „по румънски“, „като румънците“) е романски език, говорен от около 24 милиона души в Румъния,Молдова, Сърбия, Атон и други. Официален език е на Румъния, Република Молдова, автономната област Войводинаи Европей ския съюз.
Румънският език, като продължител на езиците на народите на Влашко и Молдова, е просъществувал дълго време съвместно с останалите балкански езици (албански,български, гръцки) и споделя техните основни особености - балканизми, които го отличават от останалите романски езици. Най-голямо влияние е оказал българския език, поради непосредствената близост и административната и църковна принадлежност на днешната румънска територия към средновековната българска държава от времето на Аспарух до завладяването от османците.
• задпоставена членна форма на съществителните имена;
• замяна на родителния падеж с дателен;
• сложна система от аналитични форми за бъдеще време;
• удвояване на прякото допълнение.
Румънският език притежава падежна система, изразена главно във формално отношение чрез склоняем задпоставен член, три рода: мъжки, женски и среден, пет падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, звателен и сложна система за образуване на бъдеще време. В това отношение се различава от останалите официални романски езици и техните регионални диалекти, по това, че именното му склонение се е изменило най-малко в сравнение с латинския. Това се дължи вероятно не само на изолираното му положение спрямо останалите романски езици, а преди всичко на влиянието на българския език, употребяван като официален административен и църковен език.
Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като аграрен, агрикултура и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia).
Румънският език е запазил първоначалното значение на много латински думи (някои от които са излезли от употреба в основните романски езици в Западна Европа), например alb „бял“ < albus „бял“ (формата за женски род alba е променила значението си в „зора“ в италиански и френски), agru „угар“ (диал.) < ager „поле“ (в останалите романски езици е книжовна заемка от латински в думи като аграрен, агрикултура и др.), rost „уста“ < rostrum „човка, уста“ (в испански думата е променила значението си в rostro „лице“), biserică „църква“ < basilica (в другите романски езици се употребяват производни на ecclesia).
Румънският език в своето развитие е претърпял силно влияние от страна на българския.
- Например румънските имена на числителни от 11 до 19 са копие на българските (unsprezece = единадесет - „един над десет“ и т.н.).
- Заети са някои производителни модели за образуване на думи с наставки: -ac (-ак), -aciu (-ец), -ca (-ка) и представки: ne- (не-).
- Около 30% от разговорната лексика (речников състав) на съвременния румънски език са заемки от българския и старобългарския (bolnav „болнав/болен“, vreme „време“, vidră „видра“, cleste „клещи“, gădil „гъдел“, gălăgia „глъч“, grijă „грижа“, dobitoc „добитък“, drâzneşti „дразня“, drojdia „дрожди“, jigneşti „да жегна“, vină „вина“, taina „тайна“, trebuie „трябва“, ştirbi „щърбав“, spovedanie „изповед“, ieftine „евтино“, izbăvi „избавям“, măgăriţa „магарица“, nevăstuica „невестулка“, oglinda „огледало“, obicei „обичай“, odih „отдих“, otrava „отрова“, primejdia „премеждие“, proroc „пророк“, pricina „причина“, pocăinţa „покаяние“, răsplata „разплата“, sfeşnice „свещник“, sfânt „свят“, sfârşit „свършек“, tutun „тютюн“, zid „зид“, muncă „работа“ (< мъка), a iubi „обичам“ (< любя), prieten „приятел“, ţara „държава“ (< царщина/царство)) и много др.
- Съществуват даже и заемки от прабългарския език, което говори за многовековното влияние на българската държавност върху земите и населението, приспадащи към днешна Румъния: pahar (пахар - „чаша“ на прабълг.)
От средата на 19 век са предприети държавни мероприятия за прочистване на езика от заемките от български, турски и унгарски език, като се заемат наготово италиански и френски думи, без да отговарят на фонетичните промени в румънския, например acvatic „воден“ < итал. aquatico, макар че румънският корен е apă „вода“ (< aqua) или direct < фр. directe „прав“, макар че на румънски коренът е drept „прав“ < directus.
Румънският език също е оказал влияние върху българския, особено по време на Възраждането, когато българската емиграция е развивала дейност главно в различни румънски градове. Благодарение на полунезависимия статут на влашките княжества от администрацията на Османската империя и по-свободните връзки със Западна Европа, много думи от западноевропейските езици, най-вече от френския, като официален дипломатически език, са преминали в българския през румънския. Заемки от западноевропейските езици през румънски в българския са например маса < masă, супа < supă, абонат < abonat и др.
Източник: https://bg.wikipedia.org
Източник: https://bg.wikipedia.org
